Някога имах сърце
в него се криеше ти.
Плачеше като малко дете,
а аз триех твойте сълзи
Къде беше ти,
когато изплаквах очите си аз.
Къде беше ти,
когато броях пътя до последния час.
Сега съм сама,
чакат ме да отида на разни места,
но в мен е мъгла.
Желания няма във мойта глава ,
а само жестоката пустота,
която остана след теб.
© Станислава Костадинова All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
