Къде е обичта ни?
Колко много ми се иска
да съм малкото миньонче,
сгушено в прегръдка тиха,
стапящото се бонбонче!
Да съм пак онуй момиче
в токчета, чорапи с ръбче
и така да ме обичаш
вечерта на лунно сърпче.
Чувствата ни тъй красиви,
дето двамата мечтахме
да запазим след години,
някъде се запиляха.
Как в настъпващата вечер
болката си да потуля?
Щом от мене си далече,
съм самотна жълта дюля.
Нея есенният вятър
още в клоните люлее...
И се сливам със тълпата.
Обичта ни... Тя къде е?
© Елена All rights reserved.
