Къде е тишината?
Дъждовен ден в очите сини,
душата в пламъци гори,
къде са планините диви
и волни моите мечти?
Красивото изчезва бързо,
природата се умори,
макар че още ù е тъжно
за някогашните гори.
Изчезват тучните поляни
със мириса си на цветя,
пчеличките и дните млади,
щурецът също с песента.
Къде ли вече ще се къпят
калинките във утринта
и птиците къде ще мътят
при тоз недостиг на дърва?
Боли сърцето от миражи,
чрез химия ми е сънят,
отровен съм от идеали,
които нивга не разбрах.
© Веселин Веселинов All rights reserved.
