Къде изчезна златен бряг
със топлите и звездни нощи,
със вятър в колесничен впряг
и с дъхави от плод овощи?!
Със топлото и младо вино,
в ръката с натежал бокал,
в прегръдката на лятно кино,
с пиано във един... локал!
Със фарове в нощта – неслепи,
с изтръпнали от страст тела,
оставили следи нелепи
във пясъка... до сутринта.
Къде изчезна кеят дъсчен,
със мирис на море... и зов,
и вятъра в нощта измъчен,
със спомен за една любов?!
14.08.2017 г.
© Владислав Недялков All rights reserved.
Светли дни ти пожелавам!