Къде живееш?
Къде живееш?
Питам се аз постоянно,
дали си жител на Земята,
или си някъде в безкрая
и всяка сутрин ражда те зората.
Къде живееш?
Света около мен дали познаваш?
Дали ме гледаш от ъгъла на тротоара,
или далеч си...
някъде във нежната омая,
някъде в началото на рая.
Къде живееш?
И как минават дните,
или при теб времето го няма.
При нас усещаме го в упор,
за него няма никаква забрана.
Къде живееш?
Във въздуха кристален?
Някъде в небето необятно?
Не мисля... с чувствата усещам,
че си във сърцето всеобхватно.
И вятърът за малко ми подсказа,
че приказен си, че във мен си още,
че нощем посещаваш ми душата
и опрощаваш ме... и още, още...
© Силвия All rights reserved.
