Aug 21, 2007, 2:23 AM

Къде ли...? (...)

Poetry

1K 0 3

Къде ли...?

От вчера почнах план да правя -
нова стая, ново парно.
И не заспивам, не забравя -
човърка червейче коварно.

Чертая си умислен. В точка
е погледът ми прикован.
Забравих, че до вчера, впрочем,
навес да вдигна бях призван.

Това - за днес. Какво ли Утре
ще ми изпрати, щом заспя?
Въпрос отдавнашен ме чупи:
Ще съм ли тука, ако спра?

13 Януари, ПЕТЪК, 2006, Дженмар Зое, Атлантик.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Смиф (Валентин Евстатиев)

Ясно е, че движението е съдбата ти.

2007-08-22T16:00:46+03:00
mariniki (Магдалена Костадинова)

И аз съм януарче.В още по предна година.Но съм тук , защото си прекрасен поет , приятелю скъп.

2007-08-21T10:03:57+03:00
petinka67 (Петя Кръстева)

Земята се върти, живота си тече...
и пак ще си работим, докато дойде края!
Ще дойде ред да се печем на водно дюшече,
но преди него - редувай ги! Така аз правя!

2007-08-21T07:49:50+03:00

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.2K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0