Къде ли си
Къде ли си
Къде ли си сега?
Осъдена на чакане
е твоята душа.
Забързаните влакове
зениците пробиват.
Дъждовната вода
превръща се в сълзи,
но поплачи, приятелко.
Плачи!
Излей душата си
във песен.
Отново ще е болна
тази есен
със сухите,
забравени листа.
С усмивките
на примирени
гларуси.
С помръкналия поглед
към звездите.
Не ще ти кажа нищо,
ни ще питам
защо отново лягаш
в празното легло.
Аз знам добре
това тегло.
И зная колко
струва самотата.
Как парещо боли.
Нали, приятелко...
Нали.
© Яна All rights reserved.
