Къде отиваш...?
Не казвай кое е красиво...
Едва ли си виждала красиви неща.
Сърцето ти бие, почти като живо...!
В сърцата на всички над тебе сега.
Стани да се видиш, бяла, изящна,
отрупана с толкова много цветя,
като ангел заспала... Прекрасна!
Тогава говори за красиви неща.
Където си тръгнала, има ли Господ?
Ако е там, му кажи, че напускаш!
Вратите на Рая нека залости...
Да можеш при нас да се върнеш!
Усмихната, мила и хубава слез!
Ние ще поемем от гърба ти товара...
Имаме още да учим от теб.
Най-хубавото не си изживяла.
Искам като мен и на мойте деца
ръката да стискаш, предлагаща рамо,
и със треперещи пръсти на листи да пишат...
Обичам те! Липсваш ми! Мамо!
© Георги Зафиров All rights reserved.
