May 5, 2010, 8:55 PM

Къде се запиляха...

691 0 0

Къде се запиляха песните

и пляските.

Поляната със ириси слухти.

Дали хероите пораснаха,

или са просто с две уши.

Къде заровиха легендите.

Прехласнати като деца,

все вярвахме във хепиенда -

доброто ще спаси света.

Как стана тъй, че друго време

като вихрушка завилня.

Покри се с прах и омерзение

и Ерихонската тръба.

 

Хидалгото безумен и прекрасен

размахва меча дървен сред овци.

Нарочената доня за опасна

в хасиендата си кротко спи.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Христина Комаревска All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...