Къде си?
Къде си? Взирам се във тишината,
търся те във залеза, в дъгата, в песента...
Търся те във златото на листопада есенен,
в цветята, в нежността на пролетта.
Къде си? Чакам те във самотата,
в черната безкрайност на нощта.
Чакам те, а е премръзнала душата ми,
затрупана във снежни преспи, без мечта.
Къде си? Търся те! Зовя те! Чакам те!
Ще те намеря ли ако пребродя аз света?
Или си до мене, тука някъде,
но от близостта не сещам твоята ръка?
© Яна Танева All rights reserved.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
