Nov 5, 2006, 12:44 AM

Къде си?

  Poetry
824 0 2



-Изчакай ме...
продумах й тихо,
-Не мога!
промълви ми тя...
-Добре не бързай...
опитах отново,
-ще те настигна.
-Опитай, до скоро!
и в мрака замина...

Лежа във тревата
и гледам небето,
във хаоса звезден
разтворил очи,
но къде да те търся,
на къде да поема?
До мен ти лежиш,
а над мен цяла Вселена...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Атанас Коев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...