Къде си...

       Къде си...    
                                                  2004

Стон.
Въздишка.
Някак грачи твоят чуден глас,
гледаш ме с тъга, вместо с
поглед пълен със надежда...
сенки на съмнения витаят над нас.

Къде е нежната ни страст ?
Топлите чувства
без нея
бързо изстиват.
Със нея ли избяга и чудният глас,
който думи вълшебни,
шепнеше в късния час?

Къде е жарката безумна страст,
защо студена е, иначе топлата плът?
Плът върху плътта, 
тяло във тяло, 
две сърца в едно...
и то сякаш е спряло.

Къде си ти, пламък в очите,
къде си ти, пламенна, безумна страст?

Няма пламък, няма страст -  
има липса на доверие,
да не би прокоба зла
да бди над нас, 
в сърцата си щом още
носим подозрения?