Къде си, бе?
Любими мой, къде си?
В прегръдките на друга ли се криеш?
И там си мислиш, че добре си,
опитвайки любовта към мене да убиеш!?
Хайде..., затвари очи и я целувай,
но моя лик ще откриеш в тъмнината.
Пред нея на влюбен се преструвай,
но не ти запълва празнината!
Люби я, обладай я бясно
и всички демони от себе си изкарай,
притисни я и целувай страстно,
да трепери като мене я накарай.
А сутринта, когато се събудиш
и я погледнеш чужд и отегчен,
аз зная няма дълго да се чудиш
и отново ще позвъниш на мен.
© Natalie All rights reserved.
Аз така говоря на кучето си: Къде си бе, Сократее! Пройдохо, такава! Оо, добре, ама нали знаеш, че няма къде да идеш