Къде си майко
Мъка и тъга се спотайват в моята душа,
Мъка и тъга по една жена.
Моя майка е тя,
Ала къде ли се скита в нощта.
Замина далече в друга страна,
Да се бори със своята съдба.
Искам писмо да и пратя,
Ала не ще го получи.
Искам мъката своя да и кажа,
Ала не ще да ме чуе.
И стоя сам над белия лист,
Редя множество слова,
И редом с тях хиляди сълзи.
Майко къде ли си ти,
Дали си щастлива,
Или те боли?
Дали са радостни твоите очи,
Или и от тях капят сълзи?
За миг спирам да пиша,
Поглеждам към чашата,
А тя е празна.
Вземам шишето в ръка,
И наливам с надежда,
Че за миг ще спре тази болка.
Страх ме е да не стигна до там,
От хората да ме бъде срам.
Но няма как,
Боли!
Искам да заспя,
Ала не идва при мене съня.
Разтреперано паля цигара,
Ала пада върху нея солена сълза,
И угасва тя,
Като всяка надежда,
И всяка мечта.
Нямам сили вече за тази борба,
Нямам сили аз да продължа.
Каза ми че ще минат бързо тези дни,
И че ща спре да ме боли.
Кога ли ще стане това?
Кога?
Моля те кажи!
Нямам сили вече разбери.
Забравих вече да мечтая,
Забравих да се смея.
И най-важното,
Забравих че живея.
© Владимир Петков All rights reserved.
От мен 6
