С теб летяхме над реки и над полета.
Борехме се с другите врабчета!
Гушехме се зиме зад комина...
Бяхме винаги двамина!
Къде изчезна, мой врабец?!
Котка ли те хвана, или човек те уби?
Сърцето ми се научи да скърби!
Моля се на вятъра, от теб перце да донесе!
Чакам, моля се на жицата,
Твойто "джив" да разнесе!
Празно е до моето крилце!
Къде си? Единствено мие врабче?
© Маргарита Ангелова All rights reserved.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
