С теб летяхме над реки и над полета.
Борехме се с другите врабчета!
Гушехме се зиме зад комина...
Бяхме винаги двамина!
Къде изчезна, мой врабец?!
Котка ли те хвана, или човек те уби?
Сърцето ми се научи да скърби!
Моля се на вятъра, от теб перце да донесе!
Чакам, моля се на жицата,
Твойто "джив" да разнесе!
Празно е до моето крилце!
Къде си? Единствено мие врабче?
© Маргарита Ангелова All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
