Къде си? Питам! Пак няма те татко,
не виждаш ти как бавно пораствам.
Когато си до мен е тъй мило и сладко,
а после те няма, аз без теб израствам!
Да казват ми, животът е труден, дори
хората работели и други деца били сами.
А ти в чужбина отиде да печелиш пари,
на мен ми лишстваш, липсвам ти и аз, нали!
Сигурно не заспиваш, мислиш вечерта,
мислиш си за мен и аз за теб до сутринта!
В небето високо гледам самолет лети,
дали си ти в него, мечтая си само, уви!
Ще чакам, може за Коледа да дойдеш ти,
да ме видиш, да погалиш нежно мойте коси!
Ще свърши празника, ще тръгнеш отново нали,
няма да се обърнеш назад за да не видя сълзи!
А аз ще те чакам винаги, твоята малка дъщеря,
имам си братчета и моята майка любима, Една!
© Валентин Миленов All rights reserved.