Къде сте- 2
Къде си детство непорочно?
Къде сте мигове безгрижни?
И сякаш времето нарочно
запазва спомени престижни.
Къде си босоного лято,
когато във Бургас на плажа
със цялото махленско ято
стърчахме там на плажна стража?
Къде са школските години
и първия учебен ден?
С ръце, надрани от къпини,
поднасяхме букет зелен.
Къде сте весели бригади
в далечни малки селчица?
И как край селските огради
деляхме женски сърчица.
А как студентското ни време
отмина бърза, като влак.
Във шкафче дипломата дреме
със стар олющен бронзов лак.
Защо са звания и титли?
На кой потрябвали са днес?
Животът е от страх пропит ли,
че няма вече блага вест?
Несвойствена игра и вяра
във новия ни ден царуват...
И днеска с изкривена мяра
морал и ценност се редуват.
"Къде си?" и "Къде сте?" – питам
за всичко било е до днеска.
На сън във минало се скитам,
на яве целият съм в треска!
Стихотворението е от стихосбирката ми "Внезапни мисли" – 2008
© Никола Апостолов All rights reserved.
