Където кръстопът е, там стоя
Все питат ме, защо съм пишел тъжно –
а, хората жадуват да се смеят.
Навярно в мен кодирана е същност,
трагичното в живота да излея.
Че, кой ли иска днес да е сериозен? –
животът със усмивка се живее.
Ако дълбаеш, ставаш претенциозен
и всеки ти се мръщи и немее.
„На важен ли се правиш“ все корят те,
„Я дай го малко весело, безгрижно“.
Е, аз стоя, там дето кръстопът е,
затуй и четирите посоки виждам.
И всичките са трудни и трънливи,
и всичките прескъпо се заплащат.
Така че оставете мойте рими,
те своите пътеки си изграждат!
© Данаил Таков All rights reserved.
