Където кръстопът е, там стоя
Все питат ме, защо съм пишел тъжно –
а, хората жадуват да се смеят.
Навярно в мен кодирана е същност,
трагичното в живота да излея.
Че, кой ли иска днес да е сериозен? –
животът със усмивка се живее.
Ако дълбаеш, ставаш претенциозен
и всеки ти се мръщи и немее.
„На важен ли се правиш“ все корят те,
„Я дай го малко весело, безгрижно“.
Е, аз стоя, там дето кръстопът е,
затуй и четирите посоки виждам.
И всичките са трудни и трънливи,
и всичките прескъпо се заплащат.
Така че оставете мойте рими,
те своите пътеки си изграждат!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Данаил Таков Всички права запазени
