Jul 30, 2024, 3:34 PM

Кълнове 

  Poetry » Phylosophy
206 1 2
Да се завърна в онзи мъж от младините си,
когато мъдростта ми беше още кълн,
и никога не преброявал дните,
да знам, че времето е кратък сън.
Да забраня суровата действителност,
на здраво стъпващия по земята -
човек, чиято смелост принудително
прекърши рано в миг мечтата му...
И да се лутам дълго в непознатото,
със взор сред хаоса на този свят.
Да хвана всичките възможни влакове.
На всички гари да преспя... ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Данаил Антонов All rights reserved.

Random works
: ??:??