Вчера те видях пак, но на снимка –
млада, красива и засмяна.
Чувствам, около врата си нося примка.
Зачудих се, смъртта търпи ли отмяна?
Защо така избърза да те вземе,
Без предупреждение дори...
Изведнъж тъга обзе ме
и усетих, че сърцето ме боли...
Но смъртта не отговори, мълчеше
И в стаята, чух, беше тишина
А преди бабо, все до мене беше...
В себе си ще нося чувството вина! ...