Morenel (Нели Бонева)
12 14
Jan 12, 2010, 12:46 PM

Към Бог 

  Poetry » Phylosophy
1372 0 2

Отсей душата ми да не страда,

над нея се смили -

часовникът отново чука със досада,

свещта догаря и не пламти.

 

Разтлей зелените пътеки,

с диханно утро и мокреща роса

по тях да мина и забравя

своите мъртви утрини без вода...

 

Тогава жадна ще пристигна -

едничка глътка ти ми дай,

да не съм пустеещ пристан,

а твоя обич, сътворена от пръстта.


 

© Нели Бонева All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??