Отсей душата ми да не страда,
над нея се смили -
часовникът отново чука със досада,
свещта догаря и не пламти.
Разтлей зелените пътеки,
с диханно утро и мокреща роса
по тях да мина и забравя
своите мъртви утрини без вода...
Тогава жадна ще пристигна -
едничка глътка ти ми дай,
да не съм пустеещ пристан,
а твоя обич, сътворена от пръстта.
© Нели Бонева All rights reserved.
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
