Към България
Към България
Оплаках те преди да те затрият,
Родино моя, ти скръбна моя стряха.
За тебе, но защо ли те умряха
и защо ли гният?
Една бе ти достойна и хомота
отхвърляше поредния комита.
А днес си пълна само със шарлита
и със ебдота.
В словесния талаш и куп безредия
без огън се възражда само дим.
И май че имам нужда от морфин
и от Ередиа.
Към края си са всички гроздобери,
но има, мисля, слънчев лъч надежда -
за нас се грижи, милички, изглежда
другарят Кери.
И всички днес разбират свободата -
на нравите, на робството и словото.
Той, Пейо, правилно избра оловото
и слепотата.
Със армия от глупави младежи,
пропити от всестранен егоизъм.
Българийо, очаквай вандализъм
и метежи.
Ти може би очакваш да ти нося
и стръкче вяра от бодливата печал.
Не мога от сърцето си сред тази кал
да я изпрося.
Оплаквам те в последния ти час,
ще бъда тук за всяка панихида,
напук на всеки дребен смях ехиден
и всеки глас.
Мишкин
© Атанас Янев All rights reserved.
