Jan 17, 2015, 9:49 AM

Към България 

  Poetry » Other
399 0 7

Към България

 

 

Оплаках те преди да те затрият,
Родино моя, ти скръбна моя стряха.
За тебе, но защо ли те умряха
и защо ли гният?

 

Една бе ти достойна и хомота
отхвърляше поредния комита.
А днес си пълна само със шарлита
и със ебдота.

 

В словесния талаш и куп безредия
без огън се възражда само дим.
И май че имам нужда от морфин
и от Ередиа.

 

Към края си са всички гроздобери,
но има, мисля, слънчев лъч надежда -
за нас се грижи, милички, изглежда
другарят Кери.

 

И всички днес разбират свободата -
на нравите, на робството и словото.
Той, Пейо, правилно избра оловото
и слепотата.

 

Със армия от глупави младежи,

пропити от всестранен егоизъм.
Българийо, очаквай вандализъм
и метежи.

 

Ти може би очакваш да ти нося
и стръкче вяра от бодливата печал.
Не мога от сърцето си сред тази кал
да я изпрося.

 

Оплаквам те в последния ти час,
ще бъда тук за всяка панихида,
напук на всеки дребен смях ехиден
и всеки глас.

 

 

Мишкин

© Атанас Янев All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Чудесна гражданска поезия!
  • Князът е нищо повече, освен един Идиот
  • Наистина, стихът е повече от хубав, това е най-малкото, което може да се каже. Важното е, че всеки трезвомислещ човек се разтреперва, четейки го... А на мен подписът "Мишкин" ми говори повече от всичко друго... княз Мишкин!
  • Благодаря ви за коментарите! Да, сега като го препрочитам, май наистина е по-добре без "ти"-то в началото
  • Интересна постройка, хубав стих!
    И не че нямаш вяра, по-скоро болката я е притиснала
    (едно "ти" ме спъна малко в началото, мисля, че може без него)
  • Много гневно и правдиво!
    Тъжна истина, поздравления!
  • Силно е!
Random works
: ??:??