Fenixx (Татяна Денева) Fenixx (Татяна Денева)
10
Sep 25, 2015, 7:42 AM

Към другата

  Poetry » Love
1.9K 0 5
Ти, която вземаш любовта ми,
обичай го, пази го от злини. А аз ще го запазя във съня си, той вечно ще е в моите мечти.   Мъжа, когото исках до полуда, сега при тебе пристан преоткри. Обичам го, макар да е при друга. Ти неговата "миличка" стани!   Обгрижвай го, пази от ветровете, които ще го срещнат по света. А аз... ще моля нощем боговете, по пътя да го водят за ръка.   Ти, която вземаш любовта ми, пред мен си отговорна до смъртта. Сърцето му пулсира във кръвта ми, раниш ли го... със него ще умра!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Татяна Денева All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0