Fenixx (Татяна Денева) Fenixx (Татяна Денева)
10
Sep 25, 2015, 7:42 AM

Към другата

  Poetry » Love
1.9K 0 5
Ти, която вземаш любовта ми,
обичай го, пази го от злини. А аз ще го запазя във съня си, той вечно ще е в моите мечти.   Мъжа, когото исках до полуда, сега при тебе пристан преоткри. Обичам го, макар да е при друга. Ти неговата "миличка" стани!   Обгрижвай го, пази от ветровете, които ще го срещнат по света. А аз... ще моля нощем боговете, по пътя да го водят за ръка.   Ти, която вземаш любовта ми, пред мен си отговорна до смъртта. Сърцето му пулсира във кръвта ми, раниш ли го... със него ще умра!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Татяна Денева All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.5K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0