Apr 13, 2007, 2:08 PM

Към една богохулничка

  Poetry
1.8K 0 4

Не си достойна, ни за стих красив,
нито пък за някакво дълготърпение,
дори и най-неукия чешит,
те превъзхожда пак по знание.

Защото, който тъне в слепота,
не е полезен никому за упование
и собствената твоя нищета
на всички тук е назидание!

Прави каквото искаш - оскверни се,
измисляй свои богове, прислужвай им,
но думи скверни не реди
за християнството в България!

Защото знанието само не е мъдрост,
и носи смърт за недостоен жид,
налудничевостта ти по размах достойна е
единствено за Джоузеф Смит.


Когато пак надигне се във теб беса,
поговори със него - ей го,
умее той да умилява
това е дядо ти Матейко !

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Нико All rights reserved.

Comments

Comments

  • Светослав е прав за съжаление.Нямам какво да добавя.
  • Благодаря ти за това
  • Това което казах няма нищо общо с теб и твойта оценка която намирам за не много далеч от истината
  • хихихи
    разбира се ,че не съм вложил много сърце,но пък емоцията си е моя!
    така открих още един начин да изразявам чувствата си ! Това ми помага на самия мен !Понякога думите ни губят смисъл ,изхабени от експлоатация и злоупотреба,когато някой друг се е поругал с тях.
    Искам да избягам от капаните на повратни тълкувания,клишета и словоблутства на недостойни хора.Никога няма да вляза в техния тон и винаги ще се опитвам да избягам от него!
    Поздрави!

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...