Jan 2, 2007, 12:11 AM

Към Коледа( ретроспекция )

  Poetry
926 0 6
Да бъдем стъпки във снегът
под клоните на бялата градина
и нека в тази нощ да зазвънят
камбаните на пътят ни изминат.

Ще се събуди бедната старица
до стареца, похъркващо унесен,
за да извади шарени паници,
и белите кравай да омеси.

Ще чака стъпки във снегът
под клоните на бялата градина,
когато нощем зазвънят
камбаните на пътят им изминат.

Жената ще ги среща със усмивка,
като мъже пияни над прасето,
затоплени от вечната почивка
над греяна ракия и мезето…

ще стапят стъпки във снегът
на обичта във бялата градина,
камбаните когато  зазвънят
за път до края  неизминат.

Децата сънени ще се закачат,
снега ще запрегръщат лудо
През преспи смешно ще  прескачат
с надеждата за Коледното Чудо

А топли стъпки във снегът
ще сложат в бялата градина
камбаните, когато зазвънят
за пътя още неизминат.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Георги Динински All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...