Jun 21, 2006, 12:10 AM  

Към Кронос

  Poetry
894 0 2

Баща на всички

богове и хора –

титане, находчив,

могъществен

и храбър!


Сине на Небето

и Земята!


В простора

на Космоса роден,

сред мрака прастар...


Съпруже, Реин!


Кроносе, безсмъртни!


Създателю велик,

на времената!


Недей забравя

за подвластните ти,

смъртни!


Живот ни дай,

по-дълъг

на Земята!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Бостан Бостанджиев All rights reserved.

Comments

Comments

  • Мо! Тези неща съм ги писал преди 12 години. Тогава хич хабер съм си нямал от интернет и не съм и мислил, че ще публикувам някъде, някога. Прав си, че Херкулес не е титан, но тази дума в случая съм употребил, не като факт, а като символ за могъщество. Кронос е другото име на Хронос(гр.) - а Хронос и Рея са родителите на боговете. Ще се възползвам от линка, който ми подхвърли вчера Хухавел и ще ти го оставя тук за да си направиш справка. http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9E%D1%80%D1%84%D0%B5%D0%B9 Това, което казваш за Алкмена също е така, но така или иначе древните не са се различавали много по мисленето си от сега (Като кажат, че сестра ти е к... иди доказвай, че нямаш такава) в този смисъл Алкмена в древната митология си е останала символ на набедена невярна съпруга. И това може да го има в сайта - провери. Относно прехвърлянето на вина върху мене, че нападам всички жени - не бъди опортюонист! Тази теза напълно издиша. "Погъделичкай" ме по друг начин.
  • Аз лично,харесвам елинската митология.И тава,че ти успяваш да я пресъздадеш и преоткриеш в това време,ти прави чест.Кронос е баща на боговете.
    Поздравления от мен!

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...