Jun 20, 2006, 7:53 AM  

Към Луната

  Poetry
754 0 1

О, сестро на слънцето!

Богиньо Селена –

ти, също око си

на Господ всевиждащо...


Под твоята нощна усмивка,

смирена,

заспива на природата

колелото задвижващо.

 

Запази ни богиньо,

от помисли тайни

и от рушителни в доба,

тъмни деяния

на сили нечисти –

що в мрака незнайни,

коват черни магии

и зли заклинания!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Бостан Бостанджиев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...