КЪМ МАСТИТИТЕ ПОЕТИ
По-тихо!
Говорете по-тихо!
Не си късайте гласните струни, поети!
Ние, дето сме под билото,
нито сме глухи,
нито сме слепи.
Не разказвайте само за себе си –
нескромно е.
И малко скучно.
В нашите равни делници
също има любовни
и разни криминални случки.
Стигнете ли върховете –
не слизайте!
Отивайте нагоре – в синьото!
Не търсете гърбове!
Не размахвайте кирливите си ризи
вместо светините,
а стихове,
като криле!
© Ангел Веселинов All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
