Към мен ли протягаш ръка?
Към мен, от която до вчера се отричаше.
Към мен, която въпреки това те обичаше.
Аз не съм онова - наивното момиче!
Осъзнах с цялото си същество какво е болка.
Ти си този, който ми откри реалността -
в целия и блясък - с ужасите, с мерзостта.
И сега живея сама, за да докажа, че мога.
Към мен ли протягаш ръка? Недей!
Да я хвана не мога!!!
© Велина Виткова All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
