Към Него
Вървях – току пред мен изви се стълба,
погледнах я – висока до безкрая.
Но аз реших по нея сам да тръгна,
къде ще отведе ме, хич не зная?
Достигнах до един небесен провлак,
преследвайки неуморимо гълъб.
Три влъхви пророкуваха на облак,
подминах ги, че пътя беше дълъг.
Качих се на нивото на Луната,
а там играят футбол еднорози
и като страж бе сложен на вратата
Кентавър – аз се втурнах за залози.
Макар че, не спечелих беше страстно
и бурно преживяване играта.
В пространството почувствах се подвластен
на сила непозната на Земята.
И продължих нагоре в стъпалата,
загледан в ярко златни магистрали,
родили се от жълтото в дъгата –
звезди на гонка бяха там играли.
А аз не спирам, качвам се нагоре
и някак си… олекна на душата!
От светлината ли? Да, ореол е,
Той ме поведе – начертал съдбата!
© Данаил Таков All rights reserved.
