Обичам те нежно през всяка минута,
пленен от небесните твои очи;
косите ти сякаш са лунни лъчи,
обкичени с огнено-звездни бижута.
Не можеш да бъдеш единствено моя,
понеже покварата в тебе шепти
и черни наивните бели мечти...
Ще скитам самотен през мрака в пороя…
Но зная – от мрака се ражда зората
и скоро пак всичко ще бъде добре.
От днеска забравям очите море,
в които се давех от скръб непозната. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up