Към себе си...

Poetry » Philosophical

815 0 8

Към себе си...

Раняват ме все „искрени" приятелства...
Смехът ми се стопява... до... усмивка...
Сълзи искряха във очите ми - от щастие...
Сега две капки лед по бузите се стичат...

Сама си позволих да ти повярвам...
Сама избрах да мисля, че летя...
Сега душата си заключвам... със мълчания,
в които свойта болка да стопя...

Знам, че ще мога - не веднъж се случваше
аз болката си в мъдрост да превърна...
... Сега си тръгвам... връщам се към себе си...
И пак ще дойда... някой ден... да те прегърна...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Eipril (Хари Спасов)

Прекрасно!!!!

2017-05-13T23:16:56+03:00
vanya70 (Ваня)

Привет!
и Благодаря, Веска!

2008-11-26T15:55:31+02:00
vanya70 (Ваня)

Благодаря ви от сърце!

2008-11-25T09:42:22+02:00
mollis (Доротея)

Можеш болката си в мъдрост да превърнеш! Силно ми въдейства този стих! Поздравления!

2008-11-23T21:33:32+02:00
tanq_mezeva (Таня Мезева)

Толкова е истинско, че потръпнах!
Силен стих, от силна жена!
Прегръщам те с много обич!

2008-11-23T18:36:18+02:00

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.2K 5.0