Jan 7, 2015, 9:22 PM

Към себе си

486 1 0

Емоциите паля  в краен случай,

за да е истински изгарящия пламък.

Докато стъпките ми диво сучат,

духът ми любопитен гази  кремък.

 

Изправена когато  се навеждат,

превъплъщавам  вечността.

Неистинска, мутираща изглеждам

 сред съвършенството от самота.

 

Не ме е еня кой ще разбере!

Без щит със щит - това съм аз.

Нося у себе си вода, небе

и  време прекосено без компас.

 

А във  гръдта ми свети навигатор,

но му напомням,че и той е гост,

привнесена енергия на генератор,

мъчителна като забита  кост.

 

Не мога никой в моя свят да каня,

щастливо недолюбена ми е добре.

Прекрасно съм обвеяна със рани

като разпенено от  гняв море.

 

Коя съм и защо съм не е важно.

По-важно е че СЪМ  СЕГА и ТУК

когато стене сушата от влажност,

сред тори вакуум с омагьосан звук.

 

Аз съм  един безкраен алхимик,

творящ живот дори от невъзможност.

Погазил сълзи вечен сатирик

сред сцената на безконечна сложност.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Диана Кънева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...