Към себе си
Тичам след времето -
пропиляно, спечелено.
След мечтите си тичам,
в пулса ми вярно отмерени.
Тичам след влакове,
понякога и след самолети.
След всичко, което
несправедливо ми е отнето.
Тичам след вятъра,
на който всичко съм казала.
След хора, които
на вяра не са ми отказали.
Тичам след онези
сладки трепети на сърцето,
с които единствено
се разтваря за полет небето.
Тичам към себе си -
място на малко познато.
Да видя дали някой
там е спрял и ме чака.
© Надежда Тошкова All rights reserved.
