Към себе си
Как си днес, лудо момиче,
годините вече тежат ли?
Къде ли е волното птиче,
криле му още кръжат ли?
Лудо момиче, кажи ми,
мечтите свои как сбъдна?
Отне ли чуждите грижи,
добро при теб ли се върна?
Сломи ли злото с усмивка?
Разсея ли облаци черни?
На чие рамо притихна
и где ги приятели верни?
Сполай ти, смела девойко,
с тебе в жена се превърнах.
Споделях дните си гордо,
никому гръб не обърнах.
Време без жал подарявах.
Чуждите болки прегръщах.
В трудности не се предавах,
сълзите свои преглъщах.
Връщам се често при тебе
воля и смелост да взема
и с младостта непорочна
пак своя път да поема.
© Златка Чардакова All rights reserved.
