Sep 25, 2009, 12:27 AM

Към шегобийците

  Poetry » Other
578 0 1

КЪМ   ШЕГОБИЙЦИТЕ

 

 

Не ми е вече до шеги!

С живота си отдавна се шегувам.

Шегувах се с плода и със смъртта,

с жени и вино, с вино и жени,

ала само аз се шегувах със тях,

а те без жалост ме погубиха.

 

Тъжна вечност очите ми мие...

Ако ви харесва – опитайте и вие!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ангел Веселинов All rights reserved.

Comments

Comments

  • Да-а-а!Това, майтапа не е шега работа! То сигурно затова му се вика"шегобиец" защото може да си искара боя

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...