Към теб

Poetry » Other

603 1 2

Не ми затваряй никога врата,

щом искам във душата ти да вляза,

защото аз съм старата лоза,

която твойте " азове" опазва,

която те дарява с плодове,

да можеш да твориш, ала заситен,

която иска все да си добре,

такава съм....единствена!

Аделина Колева

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Аделаида (Аделина Колева)

Благодаря най-сърдечно, Младене.

2024-04-22T09:53:11+03:00
vega666 (Младен Мисана)

Лаконично поетично изящество!
Приеми възхищението ми от творбата ти, Аделаида.

2024-04-21T22:45:46+03:00

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0