Feb 11, 2016, 5:38 PM

Към управниците

  Poetry
390 0 3

Надигат се във мен въпроси

и чакам отговор на тях.

Мъглата ви над мен се носи

и аз не съм, където бях.

 

Аз чакам ясно и открито

да ме погледате в очи.

Да няма скрито и покрито,

и то ачик да си личи.

 

Ръка сложете на сърцето

и чуйте неговия пулс.

Свалете маски от лицето

и дайте новия импулс.

 

Че толкова години стигат

и на престъпност, и грабеж.

Във мене бури се надигат:

оправяйте се или...беж!

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Никола Апостолов All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря, Приятели, за коментарите и за оценките!
    Аз надигам глас и дано някой ме чуе!
  • Няма да дочакаме да ни "погледнат ясно и открито в очи".
    Уловил си душевното състояние на българина.
    Хареса ми стихотворението. Може би само заглавието...
    Защо не го промениш, например на "Мечтите на глупеца"?
  • Добре слагаш картите на масата, Никола, но за да има "беж" трябва да има и кой да подгони управниците, а българският народ предпочита да прави беж в чужбина вместо да извърши това просто действие. Поздравление за гражданската позиция!

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...