mimitenedi (Мария Борисова)
109 161
Jan 4, 2009, 10:15 AM

Към зимата 

  Poetry » Other
653 0 3

С въздишка бяла, с дъх на леден вятър,

студен и силен, зимата говори.

Разказва ни, че чувства се красива

с леда, със заснежените стобори.

Аз радвам й се - чудна е, сребриста,

изглежда ми студено-романтична.

Обичам я, ала стоя на топло,

зад леденото си стъкло надничам.

А тя ме мами с песента на вятъра,

със танца на снежинките ме вика.

Постлала ми е губери във бяло,

аха да тръгна, но се спирам - стига!

Преди години спусках се със вихъра

на твоя сняг, студът не беше страшен!

Преди години влюбвах се без капка страх,

и пътят ми бе бял, красив и важен.

Сега, обаче, станах предпазлива,

и знам, че красотата е опасна.

Какво да се направи - промених се,

но ти не си - студена и прекрасна!

© Мария Борисова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??