Към зимата
С въздишка бяла, с дъх на леден вятър,
студен и силен, зимата говори.
Разказва ни, че чувства се красива
с леда, със заснежените стобори.
Аз радвам й се - чудна е, сребриста,
изглежда ми студено-романтична.
Обичам я, ала стоя на топло,
зад леденото си стъкло надничам.
А тя ме мами с песента на вятъра,
със танца на снежинките ме вика.
Постлала ми е губери във бяло,
аха да тръгна, но се спирам - стига!
Преди години спусках се със вихъра
на твоя сняг, студът не беше страшен!
Преди години влюбвах се без капка страх,
и пътят ми бе бял, красив и важен.
Сега, обаче, станах предпазлива,
и знам, че красотата е опасна.
Какво да се направи - промених се,
но ти не си - студена и прекрасна!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мария Борисова Всички права запазени
