Изпълваш ме с надежда,
порастват ми крила.
Мечтата ми изглежда
реалност и дела.
Душата ми копнее
за ласки и любов.
В сърцето ми вилнее
и порива ми нов.
За нас ли се отварят
небесните врати?
За нас ли разговарят
бленувани звезди?
Политаме и двама
към звездния кортеж.
И в звездната програма
да бъдем полъх свеж.
© Никола Апостолов All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
