Mar 9, 2008, 2:08 PM

Кървавата кучешка лапа

  Poetry
1.5K 0 11
Студената, кървава кучешка лапа,
гневът си стовари пред мойта врата.
Подуши плътта ми, до кокал захапа,
носът си зарови доволно в кръвта.

Погълнал триумфа, свирепо излая
без горест, без разум, най-страшният звяр!
Аз в ужас треперя, той кожата сваля,
крещеше на всички, че бе господар.

Разкъсва, разкъсва, остана костта,
с възторжена крачка той хвърли я в трапа.
С мен свърши! Сега е пред твойта врата
ЧОВЕШКАТА, кървава КУЧЕШКА лапа...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Петя Косева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Жива да не бях!!!
    Има стотици хиляди метъл групи, които имат крещяща нужда от тебе за да им пишеш текстовете... Аман от безхаберници!

    ХВАЛА НА ТАКЪВИ стихове!!!!!!
  • Студената, кървава кучешка лапа,
    гневът си стовари пред мойта врата.
    Подуши плътта ми, до кокал захапа,
    носът си зарови доволно в кръвта.

    Мале ...този път ме остави абсолютно без думи!Честно да ти призная-възхищавам ти се.

    С мен свърши! Сега е пред твойта врата
    ЧОВЕШКАТА, кървава КУЧЕШКА лапа...

    Успяваш да плениш читателя,да го завъртиш из дебрите на стиха,да му въздействаш...
  • Въх:>Стресна ме!
  • АПЛОДИСМЕНТИ, ПЕТЕ!!!!!!!!!!
  • Силно!!!

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...