Звезди потънали в роса...
дъгата молят да възкръсне.
Светът да променят и светлина,
да озари светът към по доброто нещо.
Очи вперени в надеждата
сълзите бършат скришом във ноща.
Отчаян поглед и надежда
открива човешка добрина.
Великото падение човешко
срива доброто от най-чистият човек.
Продажно влива пепел от звездите
вълшебството да бъдеш вечно в плен.
© Ангел All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
