Кървящо сърце
Горкото сърце уморено –
нанесох му кървава рана.
Щом тръгнах от тебе смирено
душата ми скитница стана.
А болката трудно търпима
най-кървави дири оставя,
тъгата със себе си взима
и бездна дълбока изравя.
Безброй остриета изрязват,
откъсват парче от душата,
то с вятъра редом побягва,
отнася го нейде съдбата.
Боли и сърцето кървящо
сред тъмната бездна безкрайна
и тихичко страда нещастно,
превърнато вече във тайна.
По дирята кървава тръгвам
сърцето отивам да търся,
съдбата аз пак да надлъгвам
и нова любов пак да вкуся.
От пепел сама да възкръсна,
да падне и тежкото бреме,
тъгата да спре да разкъсва…
Да, зная, че нужно е време!...
Веси_Еси (Еси)
© Еси All rights reserved.
