Горкото сърце уморено –
нанесох му кървава рана.
Щом тръгнах от тебе смирено
душата ми скитница стана.
А болката трудно търпима
най-кървави дири оставя,
тъгата със себе си взима
и бездна дълбока изравя.
Безброй остриета изрязват,
откъсват парче от душата,
то с вятъра редом побягва,
отнася го нейде съдбата. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up