Късна Есен
Голи са сивите жици,
няма вече и пойни птици.
Сами бягат листата пъстри.
Отронени перца от вятъра.
Тъжно е сега късно през есента.
Мъгла се стеле по поля.
Като воали прегърнала ги тя.
Скоро ще се обуе с белота.
Ще дойдат малките деца.
Със зачервени бузки и лица.
Снежинки ще летят.
Снежните човеци на пост ще стоят.
От децата сътворени.
Със сняг, лед и моркови червени.
Въгленчета набити.
Сякаш копчета пришити.
Всичко ще е бяло, снежно пременено!
За Коледа сякаш наредено!
© Мина Конарова All rights reserved.
