yotovava (Валентина Йотова)
2631 22226
Jun 29, 2010, 8:03 PM

Късно 

  Poetry » Love
751 0 15

… не си добре дошъл сега... 
... Умира 
паркът... като птица,
към юг загубила посока.
… удавен сред трънак и шума,
затиснат с утринна слана...
Излющените пейки са сами,
от чакане краката им са криви...
и тишината с пръсти костеливи
отмерва метрономно листопада.
Когато... тръгвахме щастливи,
предутринно облени в светлина...
Аз, шипковият храст, 
разлистен и оголил тръни,
набъбнал в плодове и песен,
изкривявах своята усмивка.
Студено е в часа на самотата.
Отсъствието – непристойно голо.
Дъждовните цъфтежи на ноември
отдавна са потеглили към нас.
Озъбват неприличие мъглите
преди гората да превземат,
квартала, булевардите студени,
лампите и кофите за смет,
прозорците с нарязаните щори,
отхапаната ябълка на дните,
стопяващи се безпощадно.
Полуделият от радост вятър
пищи под скъсани чадъри
из празните курорти несезонно.
С кокетството на дърта фльорца
разлистват пъпките дъждовни 
и филигранно се завъртат
в светлините на града.
Притискат тишина в ъглите.
Отмиват лятото от нас.
С целувка мразовита посреднощ
разпукват красота и блясък,
като сълзи по слепите стъкла.
Разделят ни – очите ти от мен,
и най-красивите цветя на зимата
дъхтят на летния романс,
от който стенат няколко акорда.
А ти... не си добре дошъл сега.
От шепа пясък и трошица слънце
хербарият не става по-красив,
където стисках чувствата си дълго,
направих плоска ароматната им същност
на розата и люляка, и бъза,
разливали блаженство и нега
в онези нощи, с дълго приземяване...
... Мен всъщност... няма ме....

© Валентина Йотова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • ,,Студено е в часа на самотата.''

    Останах без дъх докато четях!!!
  • Много образно, много картинно!Надявам се, сезонът на самотата да е свършил!
  • Прекрасно!
  • великолепно стихотворение...
    поздравления, Валя.
  • красота е в душата ти винаги, Валя!
    просто е част от теб
  • прекрасно, описателно...благодаря за удоволствието...
  • Моите почитания!!!
  • Филигранно ме завъртя, тъжно ме докосна любовта...
    Аплодисменти, Валя!
  • Страхотна образност, Валя!
    И аз съпреживях!!!
  • Има те!
  • Красиво и завърта, като листопад е, като вятър на тъгата. Поздравления и за двете стихотворения, които ми попаднаха тази вечер.
  • !!!
  • Съпреживях!!!

  • Кардиограма
    Любов сърцето ми е стиснала.
    В кардиограма се изви.
    От миналото - екстрасистули...
    и нямо шепна: "- Замълчи!"
    Мълчи за нашата раздяла
    и за грехът ми премълчи...
    Мълчи за туй, как беше цяла,
    за нежни устни и очи...
    Живот си ти!
    Ти си Съдбата!
    В две теменужени очи...
    Във линиите на ръката...
    Тя, паметта ми е бесило...
    В душата белезите пазя...
    Когато вече нямам сили,
    обичам те, а Бога мразя...
    Къде ли мога да се дяна?!?
    Любов отвътре ме гори...
    На кардиограмата остана:
    "- Обичам те!" и "- Само ти!"...


    Знаеш ли какво е това? Това е с думи нарисуваната картина, когато женска ръчица се вдига не за милувка на мъж, а за милувка на дете и няма място за друго...

    Зем.
  • Страхотна картина!
Random works
: ??:??