Feb 6, 2019, 9:47 PM

Късно

  Poetry » Love, Other
644 4 16

"А аз какво съм? Аз съм само глас,
който се мъчи да те произнася."

Райчо Русев - rajsun

 

А аз?! Какво съм? Аз съм само глас.
Гласът се мъчи да те произнася.

Звукът не знае нищичко за нас,

а тайната – съвсем не му понася.

 

Вълнувам се. Гневя се. И в греха,

съгласните наричам с лоши думи.

Вокалите, приятелите на страха,

припяват в тишината помежду ни.

 

Прикапва в локвичката от сълзи

дъждът и образът ни се размива.

Приижда късно в гърлото гласът.

След теб мълви: “Не си отивай!”

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Лина - Светлана Караколева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...