Късно е!
‘’Късно е!’’
Настина ли трябва да си отидеш?
Ако само можех да те спра.
Ако моите мечти, моите мисли бяха и твои.
Ако можеше да чуеш сърцето как ридае.
Ако можеше да чуеш как шепти "остани".
Опитвам се да не плача, но е късно.
Опитвам се да не те гледам в очите, но е късно.
Късно е, ти затвори вратата, не се обърна.
Късно е, не разбра, че страдам,
защото имам нужда от теб.
Ще дойде ден, когато ще си спомниш.
Ще си спомниш за момичето с големите мечти.
Ще си спомниш за момичето, чиято ръка държеше.
За мечтите и копнежите на малкото сърце.
Ще се върнеш, но момичето няма да го има,
ще се върнеш в пепелта, където ме захвърли,
ще се върнеш при спомените за отминалото време.
Но няма да ме има, ще бъдеш сам.
Ще бъдеш сам и ще питаш къде съм,
но отговор няма да има!
И, когато си лягаш нощем,
моля те, спомняй си за онова момиче
с многото мечти, с многото копнежи.
Спомняй си за момичето, което захвърли.
Спомняй си за момичето, което погуби...
© Ан Куха лейкова All rights reserved.
