На Руси (1978 г.-2008 г.)
Не можах да съм твоя.
Ала в мислите бях.
Не признах, че те искам.
Но за теб тайно мечтах.
Ти с години мълча.
Влюбването прикри.
Пусна ме да си тръгна.
Неволно ме нарани.
Глупаво премълчахме
чувствата между нас.
Ако имахме смелост,
бихме имали шанс.
Времето как да върна?
Невъзможно, нали?!
Късно е. Теб те няма.
Липсваш ми. И боли.
© Мануела Бъчварова All rights reserved.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
6